The Logic of Images: Essays and Conversations

by Wim Wenders, Michael Hofmann (Translator)

This book is the companion volume to "Emotion Pictures". In the book Wenders moves from a contemplation of pure cinema, to a consideration and analysis of his own films. Beginning with the Why do you make films?, Wenders expresses his own unique approach to cinema. He then proceeds to discuss the full range of his work, from "Summer in the City" and his early German films, through to "Paris, Texas" and "Wings of Desire".

Genres: Film, Art, Nonfiction, Essays, Philosophy, Photography

114 pages, Paperback

First published January 1, 1988

About the author

Ernst Wilhelm ("Wim") Wenders is a German film director, playwright, author, photographer and producer. He was born in Düsseldorf.

Reviews

[Lee · Rating 4 out of 5]

'The question of identity is new because it's no longer self-evident. I often think it's something women have a better grasp of than men. Children too, before they get it knocked out of them. The cinema will shine a light on it.'

[Katarina · Rating 4 out of 5]

„Što se mene tiče, nemoguće je napraviti film koji odustaje od naracije i samo prikazuje situacije. Da biste rekli sve što želite, jednostavno morate da ispričate priču."
•
•
Kada se autori, putem fikcije, pozabave svetom filma često nam predstave njegovo naličje - svet iza kulisa - lišen sjaja, glamura i magije. Zvezdano nebo pod kojim je borba za opstanak konstanta koja sa protokom vremena dobija na intenzitetu. Svakom ko je ispred objektiva kamere vreme je, sa svakom novom dekadom, suroviji sudija koji sa sobom nosi strah od potencijalnog pada u zaborav. Mač sa dve oštrice i večiti hod po žici. Shodno tome, naličje ovog blještavog univerzuma daleko je od brižno ispolirane slike koju svet ima prilike da vidi na velikom platnu.
•
Venders nam, kroz eseje i razgovore sa drugim umetnicima iz svoje branše, skreće pažnju na aspekt filma kojim se fikcija, rekla bih, nikad ne bavi. Kako sam kaže, glupim pitanjem - zašto snima(mo) filmove?
•
Kao i svaki vid umetnosti, on je način da se trenutak sadašnjosti i momenat inspiracije sačuva od zaborava. Nalik slikarskom platnu, svaki kadar je deo slagalice koji nam donosi priču - neotuđiv i suštinski deo umetnosti na kom počiva njen smisao, kako za umetnika tako i tumača njegovog dela. Proces stvaranja narativnog toka u veštim rukama postaje putanja koju prate obe strane u potrazi za odgovorima ili saznanjem - što i predstavlja najveću draž i magiju same umetnosti. U samom startu kako stvaranja tako i tumačenja ona je misterija čija putanja nema definicije; pitanje čiji odgovor se ne nazire. Draž traganja je, samim tim, često veća od konačnog pronalaska.
•
Dok se u svetu književnosti oslanjamo na svoju maštu, koja će oživeti zapisano, svet filmske umetnosti je nešto drugačiji. U njemu značajniju ulogu igraju empatija i razumevanje za ono što nam je, pred očima, do poslednjeg detalja već definisano. Niz momenata koji imaju mogućnost da definišu momenat u životu posmatrača. A takvim trenucima se uvek vraćamo. Oni su suština kako stvaranja tako i postojanja. Začarani krug pitanja i odgovora. Večitog i neodoljivog traganja za smislom kako postanka tako i opstanka.

Dakle, ipak četvorka..

[Solar · Rating 5 out of 5]

Вим Вендерс е един от режисьорите с еднакво добър усет към музиката, фотографията, изобразителното изкуство, от които се ражда неговия път, неговото кино. Не се досещам за друг режисьор, при който пътуващият човек е така истински представен с двете си противоположни чувства - все едно е навсякъде и все едно никъде.
Книгата в по-голямата си част включва интервюта с режисьора, но страхотното е, че чрез интелекта си и любовта към това, което прави, пренася атмосферата от филмите в разговорите, и образите оживяват за нас почитателите. Пътят на Вендерс не се нуждае от история и мислене, неговото изкуство е гледането - това осъзнах, докато четях книгата. Не знаех, че на самия Вендерс му е досадно да пише сценарии, че нощта преди снимките взима решения и снима хронологично, но пък и щях да се разочаровам, ако беше обратното - тази спонтанност не може да бъде имитирана

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Как от толкова много книги в поредицата „Амаркорд“ на издателство „Колибри“ избрах точно тази книга на Вим Вендерс… Ясно е, че търсех режисьори от „моето“ време, но те повечето са такива в поредицата. Както и да е, оказа се много подходящ избор за връщане към качественото (европейско) кино.

Есето „Американската мечта“ няма как да не ми хареса, дори и да си личи, че е писано доста отдавна. Може да звучи банално, но Ню Йорк ми е толкова любим (без да съм ходила засега, само насън). Подскачах дни наред, когато четох как Стайнбек описва Ню Йорк в „Америка и американците“, вълнувах се и сега с Вим Вендерс. И обикновено никой не идеализира това място. Всички виждат малкото хубаво, многото „лошо“, и пак са завладени от Голямата ябълка.

„… с облекчение се върнах в Ню Йорк.
Това беше град!
ГРАДЪТ.“

Но голямото съпреживяване започна с думите на Вендерс за рока.

„И изведнъж се появи
музика,
нямаща нищо общо с всичко досега,
и която даде нова дефиниция на музиката въобще.
Тя се казваше рокендрол
и веднага ме завладя.“

Чак после си „дойде на думата“ – киното от 70-те и 80-те. Един от моите „оформители“. Годините, когато буквално и преносно живеех в киното…

Още тогава неизбежно режисьорът си е задавал въпросите - ще го бъде ли киното, колко е „завземаща“ телевизията, вечната тема за комерсиалността … Отговорите на тези въпроси за оцеляването ( както е имало и въпроси за „оцеляването“ на рока) сега са малко по-ясни. Разбира се никога няма да се върнат 70-те, 80-те… Но може би е било по-тежко в периода на промени, отколкото когато вече те са настъпили и няма как да не се приемат. Точно затова бих прочела и следващата книга на Вим Вендерс - да видя как се чувства през 90-те и в изглеждалия толкова далечен 21-ви век.

Допадна ми изразената в книгата позиция на Антониони: „Не бива да бием смъртта за камбаните на киното. Потребността да се разказват истории чрез образи ще нараства и занапред. Трябва да се спогодим някак с новите медии и да се опитаме да им придадем форма, вместо да оставяме последната дума на големи концерни от индустрията за забавления.“

Някои детайли/имена/филми от онези години съм забравила, други изобщо не съм знаела. Но безпроблемно се потопих в духа на любимия ми тип киноизкуство от 80-те. Както става ясно и от заглавието на книгата, при Вендерс стои въпросът „истории – образи“. И наистина не помня филмите му толкова като истории, а като поредица от картини, като състояния, като наблюдение… Както и филмите на Тарковски.

В началото си приготвих около 5 листчета за отбелязване, като мислех, че няма да има много за преписване от такъв тип книга (есета, спомени, интервюта, размисли). После се наложи да търся още доста листчета…

Ето някои от любимите ми места:

„СВЕЩЕНАТА СЕРИОЗНОСТ НА КОМЕДИЯТА.“

„Много от моите филми вместо сценарий взимат за изходна точка някое пътуване.“

„До безумие обичам градовете.“
(И аз!!! Колкото и по-популярно и красиво да е да се обича природата…)

„Долу телевизията.“
Спокойно го казва все пак Вендерс. Не с удивителен знак, просто точка.

От години съм се отказала напълно от телевизията (и частично от киното), но един ден, работейки на компютъра с включен зад гърба си телевизор, долових усещането за „мое“ кино. Обърнах се - Вим Вендерс! „Алис в градовете“! И това стана четвъртият път, когато през последните 4 години седнах пред телевизора.

Има собствен глас киното от тези години, усетих го дори на малкия екран, да не говорим за онова преживяване в старите скапани (но незаменими) кина със скърцащи столове и миризлив въздух… :)) И стотици хора на касите за билети… Не си падам по отдаването на носталгия, просто съм щастлива, че съм била съвременник на онова „мое“ кино.

Самото писане/говорене на Вим Вендерс е като кино, не като литература, точно „звучене“ на кино имат изреченията му. И есето/разказ за Япония е не като пътепис, не като думи на писател, а като на режисьор. Интервютата – смислени въпроси и изпълнени отговори, по-скоро разговори - не със „стандартни“ журналисти, а с хора, които са навътре в киното.

Още малко от кухнята на Вендерс-овото кино.

„Моите истории винаги започват с места, градове, ландшафти и улици. Географската карта за мен е равна на сценарий. Когато например гледам някакъв град, започвам да се опитам както би могло да се случи там, по същия начин подхождам и към която и да е сграда…“

„Всички тези филми разказват за хора, тръгнали на път и попадащи в неясни, неизвестни за тях ситуации – всички тези филми са свързани с гледането, с възприемането и с хора, които изведнъж са принудени да виждат света по друг начин.“

„Точно бях изпреварил камион на магистралата, беше много горещо, камионът явно бе стар и без климатична инсталация. Вътре имаше двама мъже, шофьорът бе отворил вратата и бе провесил навън крака си, за да се проветрява. Тази за кратко видяна картина при изпреварването, отбелязана дори само с крайчеца на окото ми, много ме впечатли.“

Когато стигнах до филма „С течение нa времето“, поисках да си го отбележа както to-read за книгите тук. Не съм го гледала, най-добре си спомнях два филма: „Париж, щата Тексас“ и „Криле на желанието“. Ето най-ценното според мен от втория.

„Преди всичко, защото си спомнят, че като ангели високо са ценели една от способностите на хората – чувството им за хумор. „Когато въпреки всичко се смееш“ – сега те разбират какво означава това и научават приложението на тази максима като нещо върховно, освобождаващо. Разбират, че когато всичко е взимано само на сериозно, това не помага на хората да живеят, а напротив.“


И още...
„При писането винаги съм имал бариера – страхувам се на напиша нещо, което би могло да бъде сцена. Казвам си, че я развалям със самото написване. Тогава не остава нищо за откриване.“

„Филмът е сложно изживяване, където глед��нето е решаващо, но също така и слушането, и чувстването…“

„Актьорите, с които работя, в моите филми се появяват по-малко като актьори и повече като хора, каквито са си.“

„Това идва от опита, който имам с децата – той не ми е показал нищо друго, освен че трябва да им се доверявам. Върна ли се в спомените си от детството, и забелязвам, че като дете съм имал много по-добра оценка за нещата, отколкото като възрастен. Потвърждение на това намирам непрекъснато в децата, все едно какви са и откъде са – дали са децата на аборигените в Австралия или са децата в германия, така че досега никой не е успял да ме разубеди да не им се доверявам.“

Отново ще чета и за Вим Вендерс, и от библиотека „Амаркорд“. Защото от разстояние на времето разбрах тази моя стара любов към киното - толкова огромна и въвличаща.

[Julie · Rating 4 out of 5]

There is so much good stuff in here.
There is a gulf of perception separating the European sensibility approach toward images in film versus the American movie sense.
Wim talks about how images don't need story. Story emerges. The other way around is insisting on a beginning, middle and end and you know coherence logic, reasons. At one point it made me see that a person could have a life where they never had an experience with a beginning, middle and and end! hence this is an illogical structure for their images. yes indeed.

[inkedblues · Rating 5 out of 5]

What a fascinating, probing mind! Whether he is talking about Patricia Highsmith's writing, travelling, the human condition, possibilities of film, the unbearable state of cinema (can't say it changed all that much since the '80s...) or his work, Wenders' reflections are lucid and poetic. I found myself nodding along, shaken awake; my excitement for the medium totally reinvigorated.

“So back to the awful question: why do I make films? Well, because... Something happens, you see it happening, you film it as it happens, the camera sees it and records it, and you can look at it again, afterwards. The thing itself may no longer be there, but you can still see it, the fact of its existence hasn't been lost. The act of filming is a heroic act (not always, not often, but sometimes). For a moment, the gradual destruction of the world of appearances is held up. The camera is a weapon against the tragedy of things, against their disappearing. Why make films? Bloody stupid question!”

“No other medium can treat the question of identity as searchingly or with as much justification as film. No other language is as capable of addressing itself to the physical reality of things . . . The question of identity is new because it's no longer self-evident.”

“Every film is political. Most political of all are those that pretend not to be: 'entertainment' movies. They are the most political films there are because they dismiss the possibility of change. In every frame they tell you everything's fine the way it is. They are a continual advertisement for things as they are.”

“That's how it begins, making a film, writing a book, painting a picture, composing a tune, generally creating something.
You have a wish.
You wish that something might exist, and then you work on it until it does. You want to give something to the world, something truer, more beautiful, more painstaking, more serviceable, or simply something other than what already exists.”

[Hank · Rating 5 out of 5]

best reserved for film nerds too lazy for Thus Spake Zarathustra, happy to take their philosophical insights in the context of filmmaking. sounds nauseating, no? i love it

[Jack Bentele]

“Perhaps it was no longer possible: a perspective able to order an ever more terrible world, a perspective that could still produce transparency. Perhaps that would be more than an Ozu of today could manage. Perhaps the hectic inflation of images has already destroyed too much. Perhaps images that can unite the world, and are at one with the world, perhaps they are gone forever.”

-

“In the end, you realize that you’re directed by what you’ve already seen; if it hadn’t been for that, you’d be lost in the superabundance of everything there is to see.”

[Ujani · Rating 3 out of 5]

Insightful. My favourites would be "Impossible Stories" and "A History of Imaginary Films". But a couple of essays felt too self-indulgent.

[Alexander Evans · Rating 3 out of 5]

meh, i hoped for more. I was suprised what a downer this was - i was hoping for some inspiration call to film the world - instead it was much more about the conflict of story and image - and wim's struggle with this.

It was insightful and a great perspective on good movies, but to be honest i think i liked the moves more before reading this.

[William West]

I love Wenders' films. However, in his writings he is often an egomaniacal clown. However, there are not infrequently beautifully "religious" hyms to the cinema that succer in folks like me.

[Adil Semmar · Rating 4 out of 5]

A key book for understanding Wenders conema trying to answer the ontological question : why do I make films? He answers through his own movies with reflections on his own filmmaking style.

[A · Rating 4 out of 5]

Wenders' writing about his films until 1987, through Wings of Desire.