Слепота in Out of Reality

Jun 08, 2017 Maria Stancheva rated it it was amazing

„Слепота“ е изключително оригинална и добре написана книга. Разтърси ме както със сюжета, така и с майсторското писане на Сарамаго. Прекрасен! Отдавна не бях чела толкова хващаща за гърлото книга. Четеш, четеш и потъваш директно в ужаса и мизерията. Ти си там и въпреки че в целия роман няма нито едно име, на нищо - нито на човек, нито на град, нито на място, опознаваш героите в детайли, те присъстват ярко, всеки от плът и кръв.
На пръв поглед в книгата няма пряка реч, това не е точно така, защот ...more

4 likes · Like · see review

Mar 14, 2013 Джорджия rated it really liked it

Shelves: португалски-автор

Добра книга. Първоначалното разгръщане ме стресна, защото изведнъж видях, че няма пряка реч и се зачудих ще е четивна ли или не - четивна е и още как. Оказа се, че пряката реч е втъкана в абзаца, без да е изведена с тирета. Като мисъл на някой върви.

Да - това е книга за поредния вид апокалипсис и начините за оцеляване в екстремни условия. На моменти жестокостта на обстоятелствата е ужасна, но то няма и как да е.

Много ми хареса, че в книгата няма нито едно име, ама нито едно - нито на държава, н ...more

2 likes · Like · see review

Dec 16, 2017 Deny rated it really liked it

Shelves: europan-contemporary, magical-realism

"Слепота" на Жозе Сарамагу е книга, която не подтиква към бъбривост и споделяне на впечатления с приятели и близки. Това е история, която тежи и читателят я носи със сведена глава и мрачен поглед като надвиснало нещастие, като потискаща тайна, като споделен срам от неволното участие или безучастното наблюдаване на нещо дълбоко нередно.
В един неназован град, в неизяснено време, но със сигурност не много отдавна, хората изведнъж започват да ослепяват - на улицата, у дома, докато шофират, докато ч "Слепота" на Жозе Сарамагу е книга, която не подтиква към бъбривост и споделяне на впечатления с приятели и близки. Това е история, която тежи и читателят я носи със сведена глава и мрачен поглед като надвиснало нещастие, като потискаща тайна, като споделен срам от неволното участие или безучастното наблюдаване на нещо дълбоко нередно.
В един неназован град, в неизяснено време, но със сигурност не много отдавна, хората изведнъж започват да ослепяват - на улицата, у дома, докато шофират, докато четат, преди да си легнат, когато се събуждат, докато работят, докато обичат. Изглежда слепотата е заразна и всеки, който е бил в контакт с ослепял, рано или късно също губи зрението си, но защо и как никой не знае. Първоначално градът и правителството в страната се опитват да се справят организирано (макар и не съвсем хуманно, но кога пък хуманността изобщо е била приоритет в условия на кризи) с това бедствие, но то се разраства толкова бързо и придобива такива мащаби, че скоро паниката и хаосът поемат изцяло контрола над ситуацията. В "царството на слепите" се случва онова, което се случва навсякъде, където възприятията на отделния човек и общността за ред, добро, зло, човешко, справедливост и т.н. са по някаква причина разстроени, притъпени или напълно изчезнали. Даваме ли си сметка колко малко всъщност човечеството се е отдалечило от "живота на клона"и колко малко е нужно, за да се върне с един скок обратно там?
Както казах "Сепота" е книга, за която трудно се говори - първо, защото е безсмислено, ако нямаш за казване нещо повече от горните баналности, второ, защото е едно твърде травмиращо пътуване през кошмар, който не искаме да разказваме след събуждането си от него, понякога дори от суеверен страх, че може да се сбъдне.
...more

2 likes · Like · see review

Feb 03, 2011 Gloria rated it it was amazing · review of another edition

Shelves: e-books, owned-books, read-in-english

I really liked the book, especially the strange way in which it was written. I got lost in the dialog sometimes, which, to me, represented the feelings of blindness and disorientation very well.
The beginning of the book was incredible at showing a society-wide panic that overtakes everybody, regardless of their character. There was also an interesting combination of pragmatism and lack of it, with the former becoming more and more present the further in the book we went - the people who weren't I really liked the book, especially the strange way in which it was written. I got lost in the dialog sometimes, which, to me, represented the feelings of blindness and disorientation very well.
The beginning of the book was incredible at showing a society-wide panic that overtakes everybody, regardless of their character. There was also an interesting combination of pragmatism and lack of it, with the former becoming more and more present the further in the book we went - the people who weren't blind yet could have tried brokering some kind of deal with the blind, since the whiteness was only a matter of time for them too, but instead they spent all their time terrified of coming into contact with them.
I was curious what would happen when they realized each and every one of them was a ticking time bomb, about to turn blind while surrounded by people who weren't blind yet, but they didn't really have time for that.
I liked the sense of equality born from them sharing a similar fate, and I loved how you could feel the wife of the first blind man growing more and more empowered, and how the girl in the dark glasses grew more and more accepting of herself.
I think there was interesting commentary on how we tend to vilify anything that affects us badly (or terribly, in this case) - the characters started speaking very negatively about blindness and blind people in general, not just the white blindness that they suffered from. It felt very uncomfortable, at times, and, as an individualist, I found the constant idea that we only see through others to be very disturbing.
Honestly, the whole last quarter of the book was incredibly disturbing to me - I'm usually very good at keeping books completely compartmentalized and only coming back to them in a purely intellectual way outside of reading, but I felt incredibly dirty the last two days of reading this book. I just finished it, and I'm still overcome by the desire to just scratch and scratch, which I think shows just how incredible the prose was.
All in all, it was a great book that made me both think and feel. It will be exactly an year since my grandfather died in a few days, and a lot of the ideas in this book either mirror or continue my thoughts from an year back. It is a great philosophical read, but definitely something that needs quite a bit of time devoted to it, as it is quite heavy and slow to finish. ...more

Like · see review