Ask Иво Сиромахов discussion
:)
date
newest »

message 1:
by
Кристина
(new)
Feb 25, 2016 03:56AM

reply
|
flag
Много ми е трудно да посоча само една.
Аз съм доста четящ човек, четенето е любимото ми занимание (след секса) и имам много любими книги, които обичам да препрочитам.
Сред любимите ми автори са Уди Алън, Реймънд Чандлър, Хектор Хю Мънро - Саки, Марк Твен, Гогол.
Напоследък чета много автобиографична литература. Бях изключително развълнуван от автобиографията на Андре Агаси "Открито". Даже се просълзих, докато я четях...
Аз съм доста четящ човек, четенето е любимото ми занимание (след секса) и имам много любими книги, които обичам да препрочитам.
Сред любимите ми автори са Уди Алън, Реймънд Чандлър, Хектор Хю Мънро - Саки, Марк Твен, Гогол.
Напоследък чета много автобиографична литература. Бях изключително развълнуван от автобиографията на Андре Агаси "Открито". Даже се просълзих, докато я четях...

На първия въпрос - нямам отговор. Не зная дали ги е провокирало, а и не зная дали изобщо са чели книгата. Ако са я прочели - си траят :)
Вторият въпрос е по-интересен. Не ми е било детска мечта да ставам писател. За пръв път излях писмовно душата си в 4-ти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигах до следното: "Цъфна трънка, цъфна вънка, вънка, вънка, цъфна трънка".
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци.
Започнах да се занимавам професионално с писане на 27-годишна възраст. Не съм мислел, че имам някакъв талант, или че това е моето "призвание", както обичат да казват по интервюта писателите, които са се взели насериозно.
При мен беше по-скоро случайно. Започнах да пиша. Хареса ми. Видях, че и на читателите им харесва и това ме окуражи. Пиша книги, за да доставям удоволствие на себе си и на читателите. То е като в любовта - ако на една от двете страни не й е кеф - нищо не се получава.
Вторият въпрос е по-интересен. Не ми е било детска мечта да ставам писател. За пръв път излях писмовно душата си в 4-ти клас. Пробвах се в любовната поезия, но след дълги напъни стигах до следното: "Цъфна трънка, цъфна вънка, вънка, вънка, цъфна трънка".
Още тогава усетих, че с подобни творби не бих могъл да си осигуря място в пантеона на безсмъртните поети. Затова се отказах и наблегнах на физическото възпитание и извънучилищните келешлъци.
Започнах да се занимавам професионално с писане на 27-годишна възраст. Не съм мислел, че имам някакъв талант, или че това е моето "призвание", както обичат да казват по интервюта писателите, които са се взели насериозно.
При мен беше по-скоро случайно. Започнах да пиша. Хареса ми. Видях, че и на читателите им харесва и това ме окуражи. Пиша книги, за да доставям удоволствие на себе си и на читателите. То е като в любовта - ако на една от двете страни не й е кеф - нищо не се получава.

Да, зная че много хора не харесват текстовете ми, но пък още повече хора ги харесват. Не може да угодиш на всички, а и е не е нужно. Аз си имам своята публика и тя ми е достатъчна (и ми носи добри приходи).
Негативните коментари по мой адрес най-често не са свързани с книгите ми, а са на лична основа. Те са породени от завист или неудовлетвореност, така че не мога да им помогна. Хората не харесват живота си и смятат, че някой друг им е виновен (в случая аз). Тъжна история... Не мога да се дразня от такива хора, изпитвам само съжаление.
За автобиографична книга мисля, че ми е рано. След 20-30 години, живот и здраве, може и да напиша.
Негативните коментари по мой адрес най-често не са свързани с книгите ми, а са на лична основа. Те са породени от завист или неудовлетвореност, така че не мога да им помогна. Хората не харесват живота си и смятат, че някой друг им е виновен (в случая аз). Тъжна история... Не мога да се дразня от такива хора, изпитвам само съжаление.
За автобиографична книга мисля, че ми е рано. След 20-30 години, живот и здраве, може и да напиша.



За мен контактът с читателите е изключително важен.
Да пишеш книга е като да напишеш писмо до хиляди непознати. Но не знаеш какви хора са, как изглеждат, какво ги вълнува...
Затова правя тези срещи по книжарниците. Интересно ми е да се запознавам с читателите си и да научавам как възприемат книгите ми.
Да пишеш книга е като да напишеш писмо до хиляди непознати. Но не знаеш какви хора са, как изглеждат, какво ги вълнува...
Затова правя тези срещи по книжарниците. Интересно ми е да се запознавам с читателите си и да научавам как възприемат книгите ми.
