Ask Иво Сиромахов discussion

Здравейте,

Имам един въпрос, но преди това ще ви помоля да си представите една картинка. Да погледнем един човек който се учи да пише. Този човек вижда, че създаването на истории е нещо с което иска сериозно да се занимава но все още не си прави наивни планове защото не се е научил да пише. Обаче пък е стигнал момент в който някои от разказите му успяват да се преборят с изострената му самокритика и още повече, получават добри отзиви от близките му хора.

Да не си помислите, че за себе си говоря защото малко ще ме е срам. Въпроса ми е какъв е най-реалистичният професионален план за този измислен човек в България?
Разбира се, не очаквам да ми се поднесе наготово някаква инструкция, осъзнавам, че всеки има различен път и не всеки успява, затова по-скоро търся малък практичен съвет. Аз, например, бих казал на човека, че винаги може да си направи страница във Фейсбук и да си публикува нещата там но нещо ме кара да си мисля, че това е като да пуснеш празна кукичка и да се надяваш много риби да я харесат колко е лъскава.

Благодаря!

Здравейте, Слав!
Въпросът е много интересен и едва ли има само един верен отговор.
Единственото, което мога да споделя, е моят личен опит.

Когато аз прохождах в писателския занаят, нямаше социални мрежи, интернет ползваха не повече от 5 процента от българите.
Но пък тогава печатните медии бяха силни. Имах късмет да публикувам първите си текстове във вестник "24 часа", който по онова време излизаше в тираж около 200 хиляди. Така че веднага можех да проверя дали всеки един текст е успешен, или не толкова.
Всеки начинаещ писател се нуждае от обратна връзка и то от непознати читатели. Мненията на роднините и приятелите най-често са пристрастни и необективни.

Днес фейсбук дава чудесна възможност да достигнеш веднага до много читатели и по реакциите им да разбереш дали си на прав път, или не. И не става въпрос за броя на лайковете, а по-скоро за коментарите - дали си успял да ги развълнуваш, да ги разсмееш, да ги ядосаш, да ги трогнеш.

Разбира се, много важен е личният критерий - дали това, което си написал, ти харесва на самия теб. Този критерий се изгражда с много четене. Не се страхувай в началото да се опитваш да пишеш като любимите си автори. Всеки начинаещ се е учил от големите майстори. Салвадор Дали и Пабло Пикасо дълги години са прерисували картини на Брьогел и Рембранд, за да овладеят занаята, да се научат как стават нещата.

Успех!