На пръв поглед книгата на Хелън Филдинг е изпълнена с хумор, няма дълбок трагизъм, но проблемът, който е поставен е изключително актуален, и търси многопосочни отговори.
Бриджет Джоунс е вдовица с две деца и освен отговорността за Били и Мейбъл, тя също така е жизнен човек и има своите потребности. На такива години е, че не се вписва сред свободните млади хора, а не може да си представи, че може да срещне подходящ по възраст човек, когото да обикне.
Случайността я среща с Рокстър - 29 годишен мъж, в когото се влюбва, но усеща, че разликата в годините не е в нейна полза.
Трудно е на една майка да се грижи за двете си деца, да се доказва като сценарист, да се бори с въшки и гниди и да крие бушуващите чувства в своето все още жизнено тяло и жадна за обич душа. Хубавото в живота на Бриджет е това, че има добри приятели, които я разбират и обичат, и че е силна по дух. Но много въпроси я карат да се съмнява дали винаги постъпва правилно.
Краткотрайната любов с младия мъж и повдига самочувствието, но тя усеща, че животът има свои естествени закони. Самият Рокстър и казва директно, че съжалява, че няма машина на времето. Силна е Бриджет, готова е да си сложи ботокс, бори се не само със съмненията си, но и с чувствата си. Когато Рокстър не и се обажда тя не го моли, а намира начин да го предизвика, без да се унижава.
Стремежът на героинята да намери семеен партньор е подтикван и от децата и, които искат цяло семейство - с баща.
Грижата за децата, обърканият живот не сломяват Бриджет. Тя не изпада в ужас от въшките и гнидите, а брои в чия глава са повече.

http://radiradev.blogspot.com/2014/09...